За записване на височината на тоновете се използват няколко елемента. Това са петолиние, допълнителни линии, знаци за пренасяне октава по-ниско или по-високо, ключ и нотни знаци.
Петолинието се състои от пет успоредни, хоризонтални линии. Върху петте линии и в образуваните между тях междулиния се нанасят нотите. Линиите и междулинията се броят отдолу нагоре.
За увеличаване на ограничения брой ноти, които могат да се изпишат на петолинието се използват допълнителни линии, които се дописват при необходимост над и под петолинието, като е прието да не се използват повече от пет допълнителни линии за да не се затруднява прекалено прочитането на нотният текст.
Знакът 8-va поставен над петолинието показва, че нотите намиращи се под него трябва да се четат и изпълнят една октава по-високо. Знакът 8-va bassa поставен под петолинието показва, че нотите намиращи се над него трябва да се четат и изпълнят една октава по-ниско.
За да бъде фиксирана абсолютната височина на тоновете, трябва да се определи точното място на една нота, спрямо която да се фиксират останалите. Нотният ключ е знакът чрез който се определя коя е тази нота и октавовата и принадлежност. Ключът се поставя в началото на петолинието. Има три вида ключ. Това са: сол, фа и до ключ.
– сол ключ показва мястото на нотата „сол” от първа октава. Написан на втората линия на петолинието се нарича още виолинов ключ.
– фа ключ показва мястото на нотата „фа” от малка октава. Написан на четвъртата линия на петолинието се нарича басов ключ. В миналото се е използвал и фа баритонов ключ, написан на третата линия.
– до ключ показва мястото на нотата „до” от първа октава. Бива пет вида, според това на коя от петте линии се изписва. До ключ може да бъде – сопранов (на първата линия) , мецосопранов (на втората линия), алтов (на третата линия), теноров (на четвъртата линия) и баритонов (на петата линия).
