високоговорители – някои основни характеристики

Високоговорителя е устройство, което преобразува електрическа енергия в акустична – представлява електроакустичен преобразувател.

Техническите параметри на високоговорителите са входни и изходни. Входните им параметри са електрически и характеризират високоговорителя като консуматор на електрическа енергия, а изходните параметри са акустични и характеризират ефективността на преобразуване на енергията от електрическа в акустична. Ето обяснения за някои от характеристиките.

Мощност. Това е характеристиката с която най-често се злоупотребява при описване на високоговорители или тонколони (затова започвам с нея). Измерва се във W (ватове). Хората обикновено смятат (както и Мечо Пух :) ), че „колкото повече, толкова повече”. И в конкретния случай това не е така. Ето някои от обявените от производителите в техническите характеристики на един високоговорител мощности, които понякога се използват некоректно от търговци – всички сме виждали в магазина „левче” кухненско радио със стикер на него 2000W :) .

Номинална мощност – характеризира електрическата мощност, която високоговорителя може да понесе продължително време без в него да настъпят промени (повреди). Това обикновено е и изходната мощност на усилвателя с която трябва да се захранва високоговорителя.

Максимална синосуидална мощност – характеризира електрическата мощност на синосуидален сигнал с честота 1000Hz (честотата може да бъде различна от тази), която високоговорителя може да понесе без изменения в характеристиките си (механични или електрически повреди).

Музикална мощност – характеризира максималната синосуидална мощност за честоти под 250Hz, които високоговорителя ще издържи за период под 1 секунда (виж примера с кухненското радио малко по-горе).

Акустична мощност – това е осреднена във времето мощност на излъчвания сигнал в някакъв честотен диапазон. Много често срещана грешка е да се бърка с електрическа мощност. Разликата е, че акустичната мощност за всяка честота е произведение от електрическата мощност умножена по коефициента на полезно действие (КПД) на високоговорителя.

Всъщност мощността на високоговорителите е само една от характеристиките им и тя е най-често надценявана по значение. Мощността (ватовете :) ) не определя колко силно (с какво звуково налягане) ще свири говорителя или колко качествено ще възпроизвежда подадения му сигнал.

Чувствителност на високоговорителите – измерва с в db (децибел). Чувствителността на високоговорителя е мярка за ефективността с която той преобразува електрическата енергия в звуково налягане. Чувствителността на високоговорителя представлява средното звуково налягане, което той създава на един метър (1m) при подаване на електрическа мощност един ват (1W) – 1W/1m/db. Или: високоговорител с висока чувствителност (95db или повече), свързан към усилвател, който му подава 100W мощност, ще звучи много по-силно (няма да е пресилено да кажа, че ще е два пъти по силно) от говорител с ниска чувствителност (90db или по-малко) свързан към същия усилвател.

Честотен диапазон (Frequency Response) на високоговорителите. Това е диапазона в рамките на който високоговорителя може да възпроизвежда звук.

Импеданс на високоговорителите. Характеризира товара, който представлява високоговорителя (като електрически консуматор) за усилвателя. Измерва се с единицата за електрическо съпротивление Ohm (ом). Най-често високоговорителите работят с 4 Ohm или 8 Ohm импеданс. Номиналния импеданс е осреднена характеристика, тъй като съпротивлението на говорителите често силно варира и е различно при различните честоти. При избора на усилвател за съответните тонколони е важно да се напасне добре работния им импеданс, тъй като по-малкия импеданс означава повече натоварване и опасност от прегряване за усилвателя, ако той не е пригоден да работи със съответния товар.


Google реклама

musicabv.com I музикална теория I музикални интрументи I PC музикант I контакт I карта на сайта I icn I ozvuchavane.net