стари ладове

В средновековната църковна музика е имало няколко установени лада, при които тониката и зависимостите между устойчиви и неустойчиви степени са били едва доловими. За някаква упорна точка се е възприемал квинтовия тон, както и основния тон на който винаги завършвала мелодията – наричал се финалис.

Старите ладове се разглеждат като съставени от два тетрахорда. Тетрахорд е поредица от четири постепенни тонове, които образуват една малка и две големи секунди. Има три различни тетрахорда в зависимост от мястото на малката секунда спрямо големите.

видове тетрахорди

Поредица от четири постепенни тона, които образуват три големи секунди (три цели тона) се нарича тритонус.

тритонус

От комбинирането на тетрахордите се получават различни ладове:

йонийски лад

йонийски лад
дорийски лад

дорийски лад
фригийски лад

фригийски лад
миксолидийски лад

миксолидийски лад
еолийски лад

еолийски лад
лидийски лад

лидийски лад

Йонийски, лидийски и миксолидийски лад са с мажорен характер. Ако ги сравним с натурален мажор ще видим, че йонийския лад напълно го препокрива като интервалови отношения между степените. Лидийския лад се отличава от натуралния мажор по увеличената кварта между първа и четвърта степен – нарича се увеличена лидийска кварта. Миксолидийския лад се отличава от натуралния мажор по малката септима между първа и седма степен – нарича се малка миксолидийска септима.

Дорийски, фригийски и еолийски лад са с минорен характер. Еолийския лад е напълно еднакъв с натурален минор. Дорийския лад се отличава от натурален минор по голямата секста между първа и шеста степен – голяма дорийска секста. Фригийския лад се отличава от натурален минор по малката секунда между първа и втора степен – малка фригийска секунда.


Google реклама

Сподели musicabv.com
musicabv.com I музикална теория I музикални интрументи I PC музикант I контакт I карта на сайта I wp I ozvuchavane.net