Интервал е съотношението между височините два тона. Има два вида интервали – мелодични и хармонични. Интервалът е мелодичен, ако образуващите го тонове прозвучат последователно. При хармоничния интервал тоновете, които го образуват прозвучават едновременно. Интервалите се означават с цифри според броя на степените, които включват и са:
прима (включва една степен) – означава се с 1
секунда (включва две степени) – означава се с 2
терца (включва три степени) – означава се с 3
кварта (включва четири степени) – означава се с 4
квинта (включва пет степени) – означава се с 5
секста (включва шест степени) – означава се с 6
септима (включва седем степени) – означава се с 7
октава (включва осем степени) – означава се с 8
От прима до октава интервалите се наричат прости. Тези, които обхващат повече от осем степени се наричат сложни интервали. Те са: 9 – нона ; 10 – децима ; 11 – ундецима ; 12 – дуодецима ; 13 – терцдецима ; 14 – квартдецима ; 15 – квинтдецима. Сложните интервали могат да се разглеждат като прости интервали, разширени с чиста октава.
Броя на степените, които включват интервалите определят тяхната количествена величина. Интервалите имат и качествена величина.
Примера показва четири интервала, като всеки от тях съдържа три степени, т.е. и четирите интервала са терци. Ако ги изсвирим ще чуем, че те звучат различно. Тоновото съдържание на четирите интервала също е различно – при 1 – два цели тона ; при 2 – два тона и половина ; при 3 – тон и половина ; при 4 – цял тон. Вижда се, че интервал, който съдържа определен брой степени може да има различен тонов обем.
Според броя цели и полутонове (в качествено отношение) интервалите могат да бъдат чисти, малки, големи, умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени. Интервалите прима, кварта, квинта и октава могат да са чисти, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умелени. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да са големи, малки, увеличени, умалени, двойно увеличени и двойно умалени – никога малки.
Тоновият обем на малките интервали е с половин тон по-малък от този на големите.
чиста прима – нула тона
малка секунда – един полутон
голяма секунда – един цял тон
малка терца – един цял и един полутон
голяма терца – два цели тона
чиста кварта – два цели и един полутон
чиста квинта – три цели и един полутон
малка секста – четири цели тона
голяма секста – четири тона и един полутон
малка септима – пет цели тона
голяма септима – пет цели и един полутон
чиста октава – шест цели тон
Когато един хармоничен интервал създава у нас усещане за завършеност, устойчивост, този интервал се определя като консонантен (консонанс).
Когато впечатлението е за незавършеност и неустойчивост, определяме този интервал като дисонантен (дисонанс).
Интервалите прима, кварта, квинта и октава се определят като съвършени консонанси, а големите и малки терци и сексти като несъвършени консонанси. Интервалите секунда, септима, както и всички умалени, двойно умалени, увеличени и двойно увеличени интервали са дисонанси.
Интервали с еднакъв тонов обем, които се изписват по различен начин, а звучат еднакво се наричат енхармонични интервали. Можем да определим два вида енхармонични интервали:
От примера горе се вижда, че при енхармоничната замяна в „а“ не се променя количествената и качествената величина на интервала – чистата квинта се запазва. В „б“ обаче се променят и количествената и качествената величини – малката терца става увеличена секунда, а голямата секста става умалена септима.
