Когато две тоналности за записани по различен начин, а звучат еднакво, те се наричат енхармонични. Всяка тоналност има само по една енхармонична. Изключение правят Deses-dur, C-dur и His-dur от мажорните и heses-moll, a-moll и geses-moll от минорните, като всяка от изброените има по две енхармонични тоналности. При енхармоничните тоналности едната винаги е с диези, а другата с бемоли, като сбора от диезите и бемолите винаги е 12. Тук изключение правят His-dur, Deses-dur, gisis-moll, heses-moll – при тях сбора от диезите и бемолите е 24.
Мажорни и минорни тоналности с еднаква арматура се наричат паралелни. Тониките на двете паралелни тоналности отстоят една от друга на интервал малка терца, като тониката на мажорната тоналност е над минорната. Пример за паралелни тоналности са до-мажор и ла-минор.
Мажорна и минорна тоналност с еднаква тоника се наричат едноименни тоналности. Такива са например до-мажор и до-минор, сол диез-мажор и сол диез-минор.
