Тамбурата е от групата на струнните, дрънкови музикални инструменти (в Разложкия край е разпространено и названието „дрънка“). Изработват се от явор, орех, акация, череша.
Корпуса на тамбурата се дълбае (копае) от цяло дърво и затова в някои краища на България я наричат копанка. Резонаторната дъска на тамбурата е от смърч или мура, а порите на дървото не трябва да са по-големи от 1 или 2 мм. Резонаторната дъска има звуков отвор, който се нарича резонаторен отвор и служи за обогатяване и подсилване на звука на тамбурата.
Грифа на тамбурата е разделен с прагчета, които определят тоновите височини. На шийката на тамбурата са поставени ключовете, чрез които се обтягат струните. Според броя на струните тамбурата може да бъде двуструнна, три, четири, шест, осем, дванадесет струнна. Най-разпространена е осем струнната тамбура, при която струните са две по две еднакво настроени. Тамбурата се настройва по следния начин – първа свободна струна ми от първа октава ; втора струна си от малка октава ; трета струна сол от малка октава ; четвърта струна ре от малка октава. Тоновия обем на тамбурата е от d на малка октава до около e3 (ми на трета октава) в зависимост от дължината на грифа.
Звукът на тамбурата се получава чрез дърпане на струните с пластинка – перце. В миналото това е било парче черешова кора. Сега за изработка на перце се използват различни видове пластмаса. Струните се повдигат над резонаторната дъска със столче (магаренце). В долния край на корпуса се намира струнникът за който се закрепва края на струните. В оркестъра тамбурата се използва и като хармоничен и като солиращ инструмент.
